Винаги съм се възхищавала на умението да изразиш себе си чрез

Винаги съм се възхищавала на умението да изразиш себе си посредством един празен лист – просто да седнеш пред него и да сътвориш… картина. Сигурно зад това стои доста тишина, доста интервали на възторг и на страдалчество, само че може и да няма потребност от пояснение. Може би е просто като да пиеш едно кафе на драго сърце, като кофеина в него, който възбужда сетивата ти. Дамян Дамянов е създател в същността си и е пред очите ни непрестанно, тъй като има към този момент стотици книги с негови рисунки. Дори и да не сте знаели това, време е да обърнете внимание, тъй като Cultinterview го „ спря “ за час: сред тичането да остави детето в детската градина, работата му като художник на книги и преподаването в Нов български университет.

Започнаха ли да те назовават „ индивида с кориците “?

За моя наслада, има и други хора, които несъмнено назовават по този начин. По-сериозните издателства в последните години схванаха, че корицата е от особена значимост, че визията е от извънредно значение за представянето на една книга. Работя в „ Сиела “, само че се случва да върша корици и за други издателства, тъй като почитам тяхната работа, мога да си предпочитам предизвикателни планове, които да ми харесват. Корицата е изключително поле, в което считам, че художникът може доста да се развие, стига да му се гласоподава доверие. Но първо би трябвало да си построи име, с цел да се стигне до това.

А книгите на непознати автори… Там нужно ли е да направиш нещо сходно?

С чуждоезичната литература казусът е необикновен, защото нормално художникът има огромна независимост в България, в случай че не се купят авторските права за истинското издание. Удобството е, че мога да видя всички предходни издания на дадена книга, което ме стимулира да направя нещо по-добро, нещо по-интересно, по-смело.

Случвало ми се е непознати издателства да купуват мои корици за изданията в съответната страна.

Преди време в Турция книгата „ Няма да получите омразата ми “ излезе с илюстрацията от българската корица. С изданието на „ Къща от карти “ във Финландия и Швеция се случи същото. Работата с български създатели е много по-сложна.

По-претенциозни ли са?

Често пъти, да. Моята работа е да бъда и диалогичен. Обикновено се разяснява, поправя, разисква се с създател, с преводач.

Има ли хора, които чак толкоз схващат, че да се месят?

Всеки има искания да схваща от работата на дизайнера, да.

Не е ли по-логично да ти се доверят?

Често се майтапя, че постоянно някой ми дава „ съвет “ за това какво да направя. А не се случва същото при мозъчните хирурзи и инженерите например. Доверието към художника е доста значимо, то се построява с години, за разлика от, да кажем, доверието сред хората, което се получава наготово, след което би трябвало да се отбрани.

При основани толкоз корици, не ти ли се дописа и на теб?

Със сигурност, даже и пиша от време на време, само че също по този начин върша услуга на човечеството да не обявявам нещата си.:) Човек може да открие мои текстове на места, само че към този момент се удържам. Няма да се заричам, че в никакъв случай няма да обявявам нещо, тъй като графоманията постоянно върви по художниците.

Сега съществено. Вярвам, че на писането човек би трябвало да се отдаде напълно, в случай че желае да остави сериозна диря в литературата. Не одобрявам повърхностното „ апропо “ писане. Смятам, че един текст, с цел да стигне до читателите, би трябвало да е обмислен и претърпян, в него да проличава какъв брой е чел създателят, преди да стартира да написа.

Нужен е и късмет, с изключение на целия дълъг, комплициран и себеотдаден развой на писане, би трябвало книгата да бъде видяна първо от хора, които да я предлагат, а най-после – и от читателите. Най-добрата реклама за една книга е рекламата от уста на уста, това демонстрира опитът. В България никой не беше чувал за Фредрик Бакман да вземем за пример, само че хората харесаха неговото писане и той се радва на голям триумф.

Как тръгваш към една корица и сътворяването й?

Опитвам се да